Предлагам ви интересен коментар от в.Капитал във връзка с указанието на НАП за осигуряването на управителите в (Е)ООД-та.

Най-лесният начин да накараш някого да не си плаща данъците е да му ги увеличиш. Нещо подобно, макар и прикрито зад указание, се опита да направи през седмицата данъчната администрация. Целта на Националната агенция за приходите е да събира всеки месец по няколкостотин лева повече данъци и осигуровки от всички малки дружества, в които управителят им е едновременно и служител на фирмата, а най-често и неин собственик. Като го накара да плаща осигуровки върху доходи, които реално не е получил.

Де факто това е увеличение на осигурителното бреме за най-малките дружества в момент, в който повечето от тях нямат сделки и отчитат загуби заради кризата. Когато към това се добави и фактът, че събраните по този начин пари отиват в нереформирана система като пенсионната, т.е. срещу няколкостотин лева удръжки на месец получаваш мъгляво обещание за ниска пенсия в бъдеще, мотивът да бъдеш изряден изчезва. Така, вместо да увеличи постъпленията, НАП рискува да загуби и това, което събира от фирмите и в момента. Просто защото повечето от тях ще предпочетат да се върнат едно деситилетие назад, когато по-голямата част от икономиката работеше на черно.  Има и още нещо много дразнещо. Промяната се прави с указание – формата е измислена от чиновниците, които уж опитват да обяснят неясните закони. В случая с осигуровките на управителите обаче данъчната администрация направо си дописва данъчно-осигурителния кодекс. И за да е пълно нещастието – указанието не може да се обжалва от засегнатите данъкоплатци. Е, как сега да плащаш данъци…

Натиснете „Read the rest of this entry“ –>

Веднъж работи, два пъти плати

Как с едно указание данъчната администрация може да докара малките фирми до фалит

От Василена Христова, Вера Денизова

Националната агенция за приходите (НАП) става все по-изобретателна в стремежа си да се справи със сложната задача да повиши постъпленията в бюджета по време на криза. Един от последните й опити е да увеличи приходите от осигуровки. Той обаче поставя пред тежко финансово изпитание много малки фирми с ограничени приходи, които в момент на криза са на ръба на оцеляването. Документът, който предизвика хиляди коментари из специализираните счетоводни форуми, е указание на НАП от 25 февруари. То цели да разясни промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), като в същото време въвежда и ново изискване: управителите на фирми да се осигуряват и върху договорите за управление, независимо дали и какви възнаграждения получават по тях. Така в най-малките компании, където управителят е едновременно и служител на фирмата, а най-често и неин собственик, ще е задължен да начислява осигуровки за всяка от заеманите от него длъжности. А това увеличава допълнително разходите му в момент, в който повечето фирми отчитат намаляващи постъпления и загуби. Така дружествата ще трябва да плащат още осигуровки за дейност, за която управителят не взима възнаграждение.

Преди…

До края на миналата година разпоредбите позволяваха управителят, който е и собственик на дадено дружество, да се откаже от мениджърското си възнаграждение и да се осигурява само като служител или като самоосигуряващ се. Възнаграждението за добро управление той получаваше като дивидент от евентуалните печалби на своята компания, върху който дружеството плаща на държавата 10% данък печалба и 5% данък дивидент. „По-голяма част от предприемачите досега предпочитаха да се самоосигуряват като съдружници, упражняващи трудова дейност в собствените си дружества, тъй като по този начин можеха да оптимизират разходите си за осигуровки. В този случай дължимите вноски се начисляват върху минималния осигурителен праг за самоосигуряващите се лица, който до края на 2009 г. беше 260 лв., а от началото на тази е 420 лв. Ако доходът им в края на годината е по-висок, просто доплащат за разликата. Най-често доход, върху който да доплащат осигуровки, няма“, обяснява Мариела Кондова, регистриран одитор в одиторската компания „Универс консулт“. Освен това самоосигуряващите се лица не са задължени да заплащат вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“, за фонд „Трудова злополука“ и за фонд „Гарантиране на вземанията на работниците“.

…и след

От началото на тази година с поправки в КСО фирмите бяха задължени да внасят осигурителни вноски и върху неначислени възнаграждения. Целта на законодателя бе да се затегне контролът върху недобросъвестните осигурители, които не начисляват и не изплащат навреме заплатите на своите служители с цел отлагане или избягване на внасянето на осигуровки. Експертите на НАП обаче са решили, че възнагражденията по договор за управление също попадат в тази хипотеза. Тоест дори когато е уговорено, че съответният управител ще изпълнява функциите си без възнаграждение, компанията ще трябва да внася осигуровки за недължими и неподлежащи на начисление доходи по този договор. В резултат разходите, които ще трябва да отделят управителите на ООД или ЕООД, а и акционерните дружества, за да плащат осигуровките по новия ред, нарастват. Не само заради по-високия осигурителен праг (между 500 и 1200 лв. в зависимост от дейността на фирмата), но и заради по-високата осигурителна тежест, която нараства с няколко процентни пункта заради допълнителните вноски към някои осигурителни фондове (споменати по-горе), които се начисляват по договор за управление, но не са задължителни за самоосигуряващите се лица.

Така в най-масовия случай (при минимален осигурителен праг от 800 лв.) разходите за един управител на фирма за осигуровки и данъци месечно само по договора за управление ще са около 300 лв. Малка част от тях фирмата ще може да си приспадне като разход и така да намали финансовия си резултат за данъчни цели след това. „Има и много микро- и малки фирми, чиито управители получават месечен доход от дейността на своето дружество, по-малък от 800 лв. В този случай плащането на осигуровки върху договор за управление става непосилно“, твърдят счетоводители.

Как да се чете

Промените в КСО и указанието на НАП не се тълкуват еднозначно от данъчните консултанти и експерти. „Така, както аз разбирам указанието на НАП, ако едно лице е управител и съдружник в ООД, ЕООД или е член на съветите в АД, независимо че е самоосигуряващо се, ще трябва да се осигурява и по договор за управление, т.е. на по-висок осигурителен праг. Едновременно с това не отпада задължението му да се самоосигурява до момента, в който изрично не подаде декларация за прекратяване на осигуряването му като съдружник“, пояснява Мариела Кондова.

„Всъщност няма много новости покрай кодекса, той винаги е бил в този дух, че хората трябва да си плащат осигуровките въз основа на упражняваната трудова дейност. Това означава, че не това, което пише в договора с дружеството като сума на възнаграждението, е важно, а че ако извършва дадена трудова дейност, то лицето трябва да се осигурява за нея. Тоест, ако се подписваш като управител, значи си управител и трябва да се осигуряваш като такъв“, твърдят експерти от НАП. Или казано по-просто, дори да взимаш нула лева за управлението на фирмата си и да си самоосигуряващ се, дължиш още стотици левове осигуровки.
Данъчни консултанти коментират, че и досега е имало случаи при ревизия данъчните да начисляват данък общ доход върху договор за управление, дори и да не е било изплащано реално възнаграждение по него, но не са търсели осигуровки. С новото указание на НАП обаче при ревизия вече ще се начисляват и осигурителни вноски, ако такива не са били удържани преди това. Санкцията е в размер на неначислените осигуровки с лихва, която е 20% плюс основния лихвен процент за съответния период. Ревизионният акт може да се обжалва пред съда, но не и самото указание на НАП.

„Вече има решение на ВАС, в което се посочва, че възнаграждение се дължи само на управител, който не е съдружник. В същото дело магистратите постановяват, че не се дължат осигуровки върху договор за управление, ако по него не е изплащано възнаграждение“, коментират данъчни експерти. „Според мен ще се дължат осигуровки само когато има посочено или изплатено възнаграждение в договора за управление. Това, че имаш договор за управление, не означава, че получаваш възнаграждение по него. В указанието на НАП умишлено е изпусната възможността дадено лице да участва в управлението на своята фирма като съдружник, а не като управител. Според Търговския закон това е напълно възможно и без да има договор за управление“, коментира Преслав Недев, счетоводител на свободна практика.

Кой е потърпевш

„Новото указание на НАП засяга предимно малки и микрофирми, в които собствениците изпълняват функциите и на управители, и едновременно с това са работещи в собствените си компании“, коментира Мариела Кондова.
Според нейни колеги НАП изисква от най-малките компании –  тези, в които собственикът, управителят и работещият в тях е едно и също лице, да внасят осигуровки върху доход от 1120 – 1220 лв., каквито много от собствениците и управители не получават. Такива са много дружества, които работят в областта на услугите, търговията на дребно и малките заведения за обществено хранене.

Засегнати от новите изисквания на НАП са и лица, които участват в управлението на няколко дружества. Те ще трябва да се осигуряват в качеството си на управител за всяко дружество поотделно, до достигането на максималния размер на осигурителен доход от 2000 лв. При изчисляване на размера му трябва да се съобрази с поредността на доходите, предвидена в Кодекса за социално осигуряване. Например първо се взимат предвид доходите от трудови правоотношения, после тези от управление и контрол, следват всички останали приходи по граждански договори и други извънтрудови правоотношения.