Въведеното през 2014 г. освобождаване от подоходен данък за работещите на трудов договор срещу минимална работна заплата се оказа съпътствано от серия ограничения. По закон тези данъкоплатци имат право да си възстановят през 2015 г. в пълен размер авансово внесения от работодателите данък върху доходите.

В Инструкция от НАП става ясно, че облекчението няма да може да се ползва, ако работникът е получавал необлагаеми доходи извън трудовото си възнаграждение. Всеки доход, който не е изплатен от работодател, не е доход от трудови правоотношения и независимо от неговия размер лишава лицето от право на ползване на данъчното облекчение. Това означава, че облекчението не може да се полза от лица, получаващи доходи в размер до 4080 лв. годишно, които обаче освен доход от трудови правоотношения са получили доходи от: друга стопанска дейност например граждански договор, дейност като земеделски производител, занаяти и т.н.; наем; продажба на имущество, вкл.
когато доходът от продажба на имущество е необлагаем по реда на ЗДДФЛ; дивиденти, независимо от размера им.   Например, лице може да работи на половин работен ден по трудов договор и да получава месечно възнаграждение 180 лв. и успоредно да е получило 10 лв. по граждански договор. Наличието на доход, който не е доход от трудови правоотношения, автоматически лишава лицето от правото на ползване на данъчното облекчение.

Също така облекчението не може да се полза и при наличие на каквито и да е: суми, получени на основание на Закона за семейни помощи за деца, както и сумите за издръжка, получени от правоимащи лица съгласно разпоредбите на Семейния кодекс, независимо, че това са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 17 от ЗДДФЛ; помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт, независимо, че това са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ. Например, лице получава обезщетения за безработица на база минимална работна заплата половин година и половин година работи на трудов договор по Кодекса на труда с възнаграждение равно на минималната работна заплата. Наличието на обезщетение за безработица, независимо, че обезщетението е необлагаем доход, лишава лицето от възможността да ползва данъчното облекчение; доход от лихви, не само по депозитни, но и по спестовни и разплащателни сметки. Лицата по трудови правоотношения с доход, който годишно не превишава 12 минимални работни заплати, които получават заплатата си по разплащателна сметка в банка, независимо от нищожната лихва и независимо от нейната необлагаемост през 2014 г. според чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ, се изключват от възможността да ползват данъчно облекчение, защото имат доход различен от доход от трудови правоотношения – лихвата, по всяка вероятност в размер измерван в стотинки, му я начислява и изплаща банка, а не неговия работодател; обезщетения за временна неработоспособност. Те са необлагаем доход на основание на чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, но доколкото се изплащат от НОИ, очевидно са доход, който не е доход изплащан от работодател. доходи от пенсия- работещите пенсионери не могат да ползват облекчението, независимо, че пенсиите са необлагаем доход на основание на чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ; доходи от рента на земеделска земя- рентата е необлагаем доход, но не е доход от трудови правоотношения; доходи от предаване на вторични суровини.

Облекчението ще се полза за пръв и последен път за доходи, придобити през 2014 г.– годината, през която се въведе. То обаче не може да се ползва чрез работодателя при годишното изравняване на доходите. Той няма ангажимент да възстановява текущо удържания авансов данък. Облекчението се полза единствено чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. Данъкът ще се възстановява от НАП на база на подадена през 2015 г. годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през 2014 г., по лична сметка, посочена от лицето.

С измененията в ЗДДФЛ, считано от 01.01.2014 г., законодателят е решил да се възползват от данъчни облекчения и лицата, получаващи доходи, които не превишават минималната работна заплата за страната.

Добавен е нов чл. 22б, ал. 1 за физическите лица, които могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата. Необходимо е да бъдат изпълнени следните условия:

1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1, или с други думи само от трудови правоотношения;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.

В ал. 2 е указано, че при в доходите не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.

В ал. 3 е указано, че данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината.

За да се възползват лицата от това облекчение е необходимо да се подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 през 2015 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
№ 91-00-141 от 08.06.2012 г.

ОТНОСНО: Допълнение към становище за данъчното третиране по ЗДДС на “задатък” и други предварителни плащания по доставки

Настоящото становище е допълнение на Становище изх. № 91-00-1 от 5.01.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, като изяснява данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъдеидентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Read more

От 1 януари 2012 г. влизат в сила измения и допълнения в Закона за данък върху добавената стойност

По-важните изменения се отнасят до:
1. Промени, свързани с недвижимите имоти    Read more

ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ
Обн., ДВ, бр. 16 от 22 февруари 2011 г.

Глава първа.
ПРЕДМЕТ И ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ

Чл. 1. Със закона се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на страната.

Чл. 2. Законът не се прилага при:
1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;
2. тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;
3. сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;
4. операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;
5. замяната от банки на повредени български банкноти и монети;
6. изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.

Глава втора.
ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ

Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв.;
2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 15 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.
Read more