Според проведено наскоро бенчмаркетинг проучване пейрол и данъчните операции остават най-често възлаганите към трети лица и външни изпълнители счетоводни услуги за САЩ и Канада. Близо половината от американските и канадксите компании, включени в проучването, признават, че аутсорсват горе-споменатите дейности. Изненадващо е, че дори най-големите корпорации са склонни да предоставят изпълнението на пейрол и данъчните си услуги, като 73% от американските компании, които предпочитат аутсорсинг според проучването, декларират приходи над 5 милиарда щатски долара.

Ето и основните причини, провокиращи избора за възлагане на пейрол и данъчните услуги за изпълнение от външни лица:

1. Спестява време на компанията-възложител
Процесите по пейрол и данъчните дейности са времепоглъщащи. Възлагането им на външен изпълнител, способен да обслужва едновременно множество бизнеси, може да осигури на дружеството много по-необходимото му време да се съсредоточи върху основния си аспект на развитие и да генерира повече приходи в крайна сметка.

2. Централизират се процесите в компанията-възложител
Когато предоставиш на компанията време да се фокусира върху собствения си бизнес, това води до централизация и съдейства за подобряване и засилване качеството на дейността и обслужването.

3. Спестява парични средства на компанията-възложител
По-голяма част от малките предприятия подценяват разходите за обработка на пейрол услугите, тъй като не отчитат режийните разходи на време и ресурси, предназначени за работните заплати и съпътстващите операции. Преките разходи за поддържане на ТРЗ биха могли значително да се намалят чрез аутсорсинг към трети лица.

4. Помага да бъдат избегнати санкции от страна на компанията-възложител
По данни 40% от малките предприятия плащат санкции в размер средно на 845 щатски долара годишно за закъснели или некоректни данъчни задължения и плащания. Дейностите, свързани с пейрол, отнемат време и често водят до недоразумения относно постоянно променящите се наредби, тарифи и форми. Доверявайки се на доставчик, който да поеме пейрол и данъчните услуги, се подсигурява навременното изпълнение на операциите.

Именно поради горе-посочените няколко основни причини големите предприятия успяха да намалят общите си разходи и да рационализират своите бинес цели чрез съсредоточаване върху онова, което да бъде свършено, както и чрез намаляване броя на съкращенията в предприятията. Чрез ауторсване на дейности извън тяхната сфера на компетентност, те поверяват управлението на част от бизнеса си на утвърден доставчик на услуги. Повечето компании внимателно управляват външните си взаимоотношения, въвличайки вътрешен мениджър в отговорност към доставчика-изпълнител. Аутсорсването на пейрол и данъчни услуги може да се окаже “животоспасяващо” за собствениците на малки дружества, освобождавайки съответните дейности от притеснения и кошмари.

Целта на измененията в ДОПК е да се усъвършенства така наречената единна сметка и да се подпомогнат затруднените финансово лица. Промените дават възможност за :

1. погасяване първо на главниците на задължения с изтекъл срок за плащане, което от своя страна означава, че се предотвратява натрупването на нови лихви (тоест увеличаване на задълженията).
2. отлагане до 31.12.2014 г. на прилагането на реда (по чл. 169, ал.4 и 5 от ДОПК) за погасяване на публични задължения с изтекъл срок за плащане преди 01.01.2008 г. Всеки, който има дългове с изтекла погасителна давност (от преди 01. 01. 2008 г.), може да поиска да ги отпише с подаването на писмено възражение пред НАП до края на 2014 г. От 01.01.2015 г. тези задължения ще бъдат прихванати автоматично, независимо от факта, че давността им е изтекла.
3. получаване на разрешение за извършване на неотложни плащания за всички видове публични задължения от страна на длъжника, който е в производство по принудително изпълнение по ДОПК.
4. извършване на плащания за осигуровки и данъчни задължения по 4 сметки с 4 различни кода, както следва:

– Централен бюджет с код 11 00 00;

– Вноски за социално-осигурителни фондове с код 55 11 11;

– Вноски за Националната здравно-осигурителна каса с код 56 11 11;

– Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване с код 58 11 11;

Общият код за вид плащане на данъци и осигурителни вноски (11 11 11), който се ползваше при действието на единната сметка, се закрива.

IBAN на сметките на различните териториални дирекции на НАП можете да откриете на следния адрес:

http://www.nap.bg/page?id=20

Промените влизат в сила от 04.03.2014 г. Важно е да се отбележи, че за всяка от четирите сметки е приложим принципът за погасяване на най-ранното по падеж задължение. Друга съществена промяна, въведена с измененията на ДОПК, е премахването на досегашния принцип – при подадена декларация и наредено плащане преди изтичането на крайния срок за това, сумата по плащането да се визуализира като надвнесена до настъпването на падежа и да се обвързва със задължението едва при настъпването на крайния срок за плащане.

Образците на платежните нареждания не се променят след измененията в ДОПК. В тях задължително, както и досега, трябва да се попълни информация за задълженото лице и наредителя, код за вид плащане и сумата с цифри и думи. Не е необходимо да се посочва период, за който се отнася плащането, защото при постъпването на сумата, тя ще бъде обвързана със задължението с най-ранен падеж. Освен това не се променят и сроковете за плащане на публичните задължения, събирани от НАП.

Въведен е преходен период от 3 месеца за онези физически и юридически лица, в чиято данъчно-осигурителна сметка към момента на влизане в сила на промените в ДОПК, съществуват надвнесени суми. През този период те могат да подадат писмено заявление, в което да заявят към коя от новите сметки да бъде насочен наличният остатък.

Важна част от ДОПК във връзка с попълването на Приложение 4 от Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е §1, т.3 от Допълнителните разпоредби, според която свързани лица са:

а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена – до трета степен включително; и роднините по сватовство – до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК- когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;
е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;
ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;
з) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;
и) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;
к) лицата, едното от които е търговски представител на другото;
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;
м) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните;
н) местно и чуждестранно лице, с което местното лице е сключило сделка, ако:

аа) чуждестранното лице е регистрирано в държава, която не е страна – членка на Европейския съюз, и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира в резултат на сделките, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък в страната, освен ако местното лице не представи доказателства, че чуждестранното лице дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че чуждестранното лице е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар, и

бб) държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не е в състояние да обмени информация относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба.

За чуждестранно лице по смисъла на тази разпоредба се смята и всяко юридическо лице, независимо дали е местно за Република България, или не, върху което контрол упражнява лице, отговарящо на условията по букви „аа“ и „бб“.

За местни лица по смисъла на тази разпоредба се смятат и чуждестранните юридически лица, извършващи дейност в страната чрез място на стопанска дейност, и чуждестранните физически лица, реализиращи доходи от източник в страната чрез определена база за сделки, осъществени чрез мястото на стопанска дейност или определената база;

о) собствениците на местното юридическо лице и чуждестранното лице в случаите по буква „н“.

Контрол по смисъла на ДОПК е налице, когато контролиращият:

а) притежава пряко или косвено или по силата на споразумение с друго лице повече от половината от гласовете в общото събрание на друго лице, или

б) има възможност да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго лице, или

в) има възможност да ръководи, включително чрез или заедно с дъщерно дружество по силата на устав или договор дейността на друго лице, или

г) като акционер или съдружник в едно дружество контролира самостоятелно по силата на сделка с други съдружници или акционери в същото дружество повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, или

д) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.

Особено внимание трябва да се обърне на структурата на Справка 1 в Приложение 4 от ГДД. Ред №7 НЕ Е сборен ред. На него се посочват суми, с които се увеличава счетоводният финансов резултат по реда на глава четвърта от ЗКПО – общо за кодове от 1 до 6, с изключение на сумите, посочени в Справка 2.

От 12.12.12 ще заработи нова електронна услуга на сайта на Националната агенция за приходите (НАП) – всяка фирма или гражданин ще може по електронен път да провери дали има неуредени плащания към държавата за данък общ доход, корпоративен данък, ДДС, социални осигуровки.
Качването на тези данни в интернет е заради единната данъчна сметка и единното платежно нареждане, с което ще се плащат всички публични задължения след 01.01.2013. Новият режим ще важи само за централни данъци – ДДС, данък печалба, личен подоходен данък, здравни и пенсионни вноски (без тези към частните пенсионни фондове). Read more

Националната агенция за приходите въвежда още една нова декларация. Тя трябва да бъде подадена от всички, изплатили или начислили през миналата година доходи (до 500 000 лв. годишно), за които е приложена сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Крайният срок за подаването на формуляра за тази година е 02 април.

Декларацията се подава всяка година, като срокът за това е до 31 март. Изключение в датата има през настоящата година, тъй като тя се пада почивен ден. Наказанието за неподаден формуляр е в размер между 500 и 1000 лв. Ако нарушението бъде извършено повторно, санкцията е съответно между 1000 и 10 000 лв.

Новият формуляр се подава от всички платци на доходи, които са задължени да удържат и внасят данък при източника по ЗКПО и окончателен данък по ЗДДФЛ. Сред обхванатите доходи са например: дивиденти и ликвидационни дялове, лихви, доходи от наем на движимо и недвижимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения по договори за франчайз и факторинг, възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице, обезщетения за пропуснати ползи и неустойки, стипендии за обучение в страната и чужбина и др.