ПРОМЕНИ ДОПК

Целта на измененията в ДОПК е да се усъвършенства така наречената единна сметка и да се подпомогнат затруднените финансово лица. Промените дават възможност за :

  1. погасяване първо на главниците на задължения с изтекъл срок за плащане, което от своя страна означава, че се предотвратява натрупването на нови лихви (тоест увеличаване на задълженията).
  2. отлагане до 31.12.2014 г. на прилагането на реда (по чл. 169, ал.4 и 5 от ДОПК) за погасяване на публични задължения с изтекъл срок за плащане преди 01.01.2008 г. Всеки, който има дългове с изтекла погасителна давност (от преди 01. 01. 2008 г.), може да поиска да ги отпише с подаването на писмено възражение пред НАП до края на 2014 г. От 01.01.2015 г. тези задължения ще бъдат прихванати автоматично, независимо от факта, че давността им е изтекла.
  3. получаване на разрешение за извършване на неотложни плащания за всички видове публични задължения от страна на длъжника, който е в производство по принудително изпълнение по ДОПК.
  4. извършване на плащания за осигуровки и данъчни задължения по 4 сметки с 4 различни кода, както следва:

– Централен бюджет с код 11 00 00;

– Вноски за социално-осигурителни фондове с код 55 11 11;

– Вноски за Националната здравно-осигурителна каса с код 56 11 11;

– Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване с код 58 11 11;

Общият код за вид плащане на данъци и осигурителни вноски (11 11 11), който се ползваше при действието на единната сметка, се закрива.

IBAN на сметките на различните териториални дирекции на НАП можете да откриете на следния адрес:

http://www.nap.bg/page?id=20

Промените влизат в сила от 04.03.2014 г. Важно е да се отбележи, че за всяка от четирите сметки е приложим принципът за погасяване на най-ранното по падеж задължение. Друга съществена промяна, въведена с измененията на ДОПК, е премахването на досегашния принцип – при подадена декларация и наредено плащане преди изтичането на крайния срок за това, сумата по плащането да се визуализира като надвнесена до настъпването на падежа и да се обвързва със задължението едва при настъпването на крайния срок за плащане.

Образците на платежните нареждания не се променят след измененията в ДОПК. В тях задължително, както и досега, трябва да се попълни информация за задълженото лице и наредителя, код за вид плащане и сумата с цифри и думи. Не е необходимо да се посочва период, за който се отнася плащането, защото при постъпването на сумата, тя ще бъде обвързана със задължението с най-ранен падеж. Освен това не се променят и сроковете за плащане на публичните задължения, събирани от НАП.

Въведен е преходен период от 3 месеца за онези физически и юридически лица, в чиято данъчно-осигурителна сметка към момента на влизане в сила на промените в ДОПК, съществуват надвнесени суми. През този период те могат да подадат писмено заявление, в което да заявят към коя от новите сметки да бъде насочен наличният остатък.

Важна част от ДОПК във връзка с попълването на Приложение 4 от Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е §1, т.3 от Допълнителните разпоредби, според която свързани лица са:

а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена – до трета степен включително; и роднините по сватовство – до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК- когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;
е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;
ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;
з) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;
и) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;
к) лицата, едното от които е търговски представител на другото;
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;
м) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните;
н) местно и чуждестранно лице, с което местното лице е сключило сделка, ако:

аа) чуждестранното лице е регистрирано в държава, която не е страна – членка на Европейския съюз, и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира в резултат на сделките, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък в страната, освен ако местното лице не представи доказателства, че чуждестранното лице дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че чуждестранното лице е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар, и

бб) държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не е в състояние да обмени информация относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба.

За чуждестранно лице по смисъла на тази разпоредба се смята и всяко юридическо лице, независимо дали е местно за Република България, или не, върху което контрол упражнява лице, отговарящо на условията по букви „аа“ и „бб“.

За местни лица по смисъла на тази разпоредба се смятат и чуждестранните юридически лица, извършващи дейност в страната чрез място на стопанска дейност, и чуждестранните физически лица, реализиращи доходи от източник в страната чрез определена база за сделки, осъществени чрез мястото на стопанска дейност или определената база;

о) собствениците на местното юридическо лице и чуждестранното лице в случаите по буква „н“.

Контрол по смисъла на ДОПК е налице, когато контролиращият:

а) притежава пряко или косвено или по силата на споразумение с друго лице повече от половината от гласовете в общото събрание на друго лице, или

б) има възможност да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго лице, или

в) има възможност да ръководи, включително чрез или заедно с дъщерно дружество по силата на устав или договор дейността на друго лице, или

г) като акционер или съдружник в едно дружество контролира самостоятелно по силата на сделка с други съдружници или акционери в същото дружество повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, или

д) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.

Особено внимание трябва да се обърне на структурата на Справка 1 в Приложение 4 от ГДД. Ред №7 НЕ Е сборен ред. На него се посочват суми, с които се увеличава счетоводният финансов резултат по реда на глава четвърта от ЗКПО – общо за кодове от 1 до 6, с изключение на сумите, посочени в Справка 2.

НОВ НАЧИН ЗА ПЛАЩАНЕ КЪМ НАП ОТ НАЧАЛОТО НА МАРТ 2014 Г

От 4 март 2014 г. плащанията към бюджета ще стават по четири банкови сметки, като се откриват и три нови кода за вид плащане.
Във връзка с решение на Конституционния съд, с което текстове на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс бяха обявени за противоречащи на Конституцията, Народното събрание прие промени в ДОПК, според които от началото на март 2014 г.  плащанията на задълженията за данъци и осигурителни вноски ще се извършват по 4 банкови сметки към съответната териториална структура на НАП. Четирите банковите сметки са за:
·         Централен бюджет – по тази банкова сметка се превеждат всички задължения за ДДС, годишни и авансови вноски по ЗКПО, включително данъци при източника, авансови, окончателни и данъци при източника на данъка върху доходите на физическите лица и други данъци. По тази сметка се превеждат и глоби и имуществени санкции, наложени от органите на НАП, както и лихвите по просрочени задължения.
·         Вноски за социално-осигурителни фондове – по тази сметка се превеждат вноските за ДОО от осигурителите и самоосигуряващите се лица, включително лихвените плащания
·         Вноски за здравно осигуряване – за внасяне на вноски за здравно осигуряване от осигурителите и самоосигуряващите се лица, включително лихвените плащания
·         Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване
Важно е да се отбележи, че за всяка от четирите сметки е приложим принципът за погасяване на най-ранното по падеж задължение. Последното правило важи за всеки отделен вид задължение (данък, осигурителна вноска и т. н.). Това означава, че ако има непогасени задължения за ДДС за три данъчни периода например и бъде наредена сума, покриваща размера само на една от трите вноски, то тя ще погаси най-старото задължение. Аналогично е положението, когато има непогасени различни данъчни задължения, като например задължения за корпоративен данък, данък върху доходите и ДДС. В тази хипотеза плащанията  също погасяват дълга, възникнал най-рано.
Друга съществена промяна, въведена с измененията на ДОПК е премахването на досегашния принцип при подадена декларация и наредено плащане преди изтичането на крайния срок за това, сумата по плащането да се визуализира като надвнесена до настъпването на падежа и да се обвързва със задължението едва при настъпването на крайния срок за плащане.  След промените всяко наредено плащане, срещу което има задължение, се обвързва автоматично, без да се изчаква изтичането на крайния срок за плащане.  За всеки отделен вид задължение (данък, осигурителна вноска и т. н.) се запазва  въведеното от края на 2013 г. облекчение на погасяване на публичните задължения, събирани от НАП, а именно първо се погасяват всички главници, а едва след това лихви.
Нови кодове за вид плащане
Едновременно с откриването на новите сметки за плащания към бюджета от 1 март 2014 г. се откриват три нови кода за вид плащане:
·         11 00 00 – за плащане за данъци (приходи на централния бюджет)
·         55 11 11 – за плащания за социалноосигурителните фондове към НОИ
·         56 11 11 – за здравни вноски (приходи към НЗОК)
Всички плащания за ДЗПО продължават да се превеждат с код за вид плащане 58 11 11.
Общият код за вид плащане на данъци и осигурителни вноски, който се ползваше при действието на единната сметка, се закрива.
В ТД на НАП ГДО е открита нова банкова сметка за администриране на приходите  от дивидент за държавата и вноските от 50 на сто от наемите съгласно §19 от ЗДБРБ за 2012 г. и подобните разпоредби от законите за държавния бюджет за съответната година и наказателните лихви върху тях.
Платежни документи
Образците на платежните нареждания не се променят след измененията в ДОПК. В тях задължително, както и досега, трябва да се попълни информация за задълженото лице и наредителя, код за вид плащане (обърнете внимание, че за всяка от 4-те сметки съществува отделен код за вид плащане) и сумата с цифри и думи.  Не е необходимо да се посочва период, за който се отнася плащането, защото при постъпването на сумата, тя ще бъде обвързана със задължението с най-ранен падеж.
Срокове за плащане
Сроковете за плащане на публичните задължения, събирани от НАП не се променят във връзка с измененията в ДОПК.
Електронни услуги и електронни справки
Електронните услуги на НАП, осигуряващи достъп до данъчно-осигурителната сметка на физическите и юридическите лица, продължават да функционират по досегашния ред, позволявайки на задължените лица да следят паричните преводи и тяхното обвързване със съответните задължения.
Електронната услуга на НАП за плащане на задължения с кредитни и дебитни карти чрез системата за онлайн разплащане Е-pay ще бъде актуализирана с новосъздадените сметки и ще продължи да функционира.
Преходен период
За онези физически и юридически лица, за които към момента на влизане в сила на промените в ДОПК, в данъчно-осигурителната им сметка съществуват надвнесени суми, е предвиден преходен период от 3 месеца, в който могат да подадат писмено заявление, в което да заявят към коя от новите 3 сметки да бъде насочен наличният остатък.

ИЗМЕНЕНИЯ В ЗМДТ 2014

Измененията са приети с ДВ бр.101 от 22.11.2013г. и  влизат  в  сила  от  01.01.2014г.,  с  изключение  на разпоредбите на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, който влиза в сила от 01.01.2015г.

Промени,  свързани  с  данък  върху  превозните средства

Най-голямо  изменение  има  в  чл.59  от  ЗМДТ,  касаещ приложимите  намаления  на  данък  превозни средства. При досега действащия закон, за  превозните средства с  мощност  на  двигателя  до  74  kW  включително, снабдени с действащи катализаторни устройства, данък се заплаща с 50 на сто намаление.След изменението, за превозните средства с мощност на  двигателя  до  74  kW  включително,  снабдени  с действащи  катализаторни  устройства  и несъответстващи на екологичните категории „Евро 3“,  „Евро  4“,  „Евро  5“,  „Евро  6“  и  „EEV“, определеният  по  чл.  55  данък  за  съответната  година  се заплаща  с  намаление  от  20  до  40  на  сто  по  решение на  общинския  съвет  (чл.59,  ал.1  от  ЗМДТ).  За  превозни средства  с  катализаторни  устройства, съответстващи  на  екологичните  категории  „Евро  3“, „Евро 4“ – данъкът се заплаща с 50 на сто намаление,а за съответстващи на „Евро 5“ и  „Евро 6“ –  с 60 на сто намаление (чл.59, нова ал.2 от ЗМДТ).

Промяна  има  и  в  намалението  на  данък  превозни средства  за автобуси,  товарни  автомобили,  влекачи за  ремарке  и  седлови  влекачи  с  двигатели, съответстващите  на  екологични  категории  „Евро  3“ и  „Евро  4“  –  намалението  е  40  на  сто,  а  за съответстващите  на  „Евро  5“,  „Евро  6“  и  „ЕЕV“  –намаление е 50 на сто (чл.59, ал.3 от ЗМДТ).Към  чл.59  се  създава  нова  ал.5,  регламентираща удостоверяването на  екологичните категории  „Евро 3“,  „Евро  4“,  „Евро  5“,  „Евро  6“  и  „ЕЕV“  –  това  става чрез  предоставяне  на  документ,  от  който  е  видно съответствието на  превозното  средство  с определената  от  производителя  екологична категория.Според  §  11  от  ЗР  за  целите  на  прилагане  на данъчното  облекчение  по  чл.  59,  ал.  2  и  3  органите  на  Министерството  на  вътрешните  работи предоставят  еднократно,  служебно,  в  срок  до  31 януари  2014  г.  информация  относно  регистрираните за  движение  към  31  декември  2013  г.  моторни превозни  средства,  включително  информация  за екологичната категория, когато такава е налична.

Промени, свързани с такса битови отпадъци

В чл.67, ал.2 от ЗМДТ е допълнено, че когато  размерът на  такса  битови отпадъци  се  определя  в  левове  на ползвател  или  пропорционално  върху  основа, определена от общинския съвет, това  не  може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова  стойност  или  пазарната  им  цена. Разпоредбата влиза в сила от 01.01.2015г. В чл.71, т.1 от ЗМДТ  е направено допълнение, според което  такса  битови  отпадъци  освен,  че  не се събира за  сметосъбиране  и  сметоизвозване,  когато  услугата  не се  предоставя  от  общината,  но  и  ако  имотът  не  се ползва през цялата година и е подадена декларация по  образец  от  собственика  или  ползвателя до  края  на предходната  година  в  общината  по местонахождението на имота.

Други промени в ЗМДТ

В  чл.8,  ал.4  от  ЗМДТ  е  уточнено,  че  в  случаите  на освобождаване от  местни  такси  по  решение  на общинския съвет, разходите по предоставяне  на услугата  са  за  сметка  на  общинските  приходи. Досега  имаше  такъв  текст  само  за  разликата  между разходите  за предоставяне  на  услугата  и  размера  на таксата. Към чл.123 от ЗМДТ е  направено допълнение, касаещо  административно  наказателните  разпоредби за  неподаване  в  срок  на  Декларация  по  чл.14  от ЗМДТ,  или невярно посочване  на  данни  или обстоятелства,  водещи  до  определяне  на данъка  в  по-малък  размер  или  до  освобождаване  от  данък  –  с имуществена санкция в размер от 500  лв. до 3000  лв., се наказват освен юридическите лица и едноличните търговци.